Финансовата грамотност в България
Като цяло, изследванията в много страни по света, включително в такива с високо развити финансови пазари като САЩ, сочат, че средното ниво на потребителските финансови познания и умения е сравнително ниско. Ситуацията в нашата страна не е много по-различна. Данните от изследване на финансова грамотност на Световната банка от 2010 г. очертават следната картина за България :
- Ниско ниво на финансова грамотност - 47% от анкетираните определят финансовите си познания като незадоволителни или никакви. Особено смущаващи са данните за групата на 16-17 годишните, в която над 53% са определили финансовата си грамотност като слаба, а именно младите хора са в основата на бъдещото активно потребление на финансови услуги и имат пред себе си дълъг потребителски хоризонт.
- Сравнително слаби умения за планиране и управление на личния бюджет – 73% от хората твърдят, че правят финансов план за месечните си приходи и разходи. Но същевременно, 39% от тях заявяват, че по-скоро имат обща представа за приходите и разходите си, а други 22% просто пазят финансовите документи, без да следят движението на средствата си.
- Масова „неподготвеност“ за посрещане на неочаквани финансови затруднения. Едва 11% от домакинствата смятат, че щемогат да издържат повече от шест месеца в ситуация на загуба на доход.
- Слабо познаване на потребителските права и отговорности. Ниската информираност върви ръка за ръка с недоверието към адекватните реакции на институциите при евентуално е възникнал проблем. 39% от хората не са убедени, че проблемът би се решил бързо, а 40% - че не би се решил справедливо.
- Българите са слабо активни при търсене на информация по финансови въпроси, а 35% никога на разговарят по финансови въпроси с близки и познати. За мнозинството от българите финансовата инфорамация е твърде специализирана и трудна за ориентиране.
